 Въведете дума за търсене!
|
|
Autoblog Chinese пусна първите официални снимки на последния седан на Roewe – новата марка на Шанхайската автомобилна корпорация SAIC. Автомобилът е базиран на Rover 75. Формата на предницата наистина напомня на Rover, но голямата хромирана решетка я разделя на две по-скоро в стил Audi. Има и нови фарове и вертикално разположени халогени за мъгла. Интериорът също изглежда доста нетипично за автомобил, произведен в Китай. Салонът е оформен с комбинация от матово сива и бежова пластмаса, и кожа, както и фини дървени елементи. Автомобилът е оборудван със система за сателитна навигация, а скоростния лост подсказва, че трансмисията е ръчна, 5 или 6-степенна. Предполага се, че двигателите, с които се предлага автомобилът, са 1,8-л и 2,5-л, като по-малкият е с турбокомпресор. На снимките личи и оборотомер, при който високите обороти започват от 6 750 об/мин, въпреки че това не е сигурно доказателство. Ще трябва да мине още време, преди да се оповестят техническите данни на първият модел на Roewe, който ще е предназначен за износ по цял свят.
         
Източник: http://www.rs-auto.bg |
.
През 1992 г. в България е регистрирано дружеството Rover България ЕООД, което е собственост на компанията Rover Overseas Holdings Ltd, принадлежаща към Rover. Предметът на дейност на новата фирма включва производство и търговия с автомобили, маркетинг, трансфер, инженеринг, транспортни, сервизни и специализирани дейности и услуги, търговско представителство и посредничество.
На 3 ноември 1994 г. Rover България ЕООД и Агенцията по приватизация подписват договор на стойност $1 392 547 за покупка на част от производствената площ на варненския завод за дизелови двигатели ВАМО. Договорът задължава новите собственици да инвестират още 3 500 000 британски паунда в строежа на допълнителни сгради и съоръжения за производството на Rover Maestro.
 
 
 
През септември същата година в София е подписано споразумение за партньорство между Rover Group и българската фирма Дару Груп, а през март 1995 г. Rover България се преобразува в Родакар АД, в което влизат главните акционери Rover Group с 51% и Дару Груп с 49%. Съветът на акционерното дружество включва четири човека – изпълнителният директор Алън Пенгели, заместник директорът Филип Бърли, финансистът Анди Майърс и търговският директор Ивайло Коевски.
Реконструкцията на монтажното хале на територията на ВАМО започва на 21 ноември 1994 г., а през май следващата година оттам излизат първите опитни образци на българският Rover Maestro. Серийното производство започва на 3 юли 1995 г., а на 8 септември е официалното откриване на завода. На церемонията присъстват тогавашният президент Желю Желев, вицепремиерът Румен Гечев, президентът на Дару Груп Атанас Тилев и министърът на търговията и индустрията на Великобритания лорд Фрейзър.
До деня на откриването, във Варна са сглобени около 200 автомобила от двата основни модела Saloon (петместен хечбек) и Van (лекотоварен фургон). Плановете са до края на годината те да достигнат 1600, а през следващата година тяхното производство да нарасне на 7600 броя. Първоначално един автомобил се сглобява за 23 минути, като в бъдеще е запланувано това да става за 17 минути.
Производствената площ е равна на 12 000 кв.м., а общата площ на завода заема 25 000 кв.м.
В продължение на около половин година нещата изглеждат обнадеждаващи, но през март 1996 г. най-изненадващо Rover Group съобщава намеренията си за преустановяване на автомобилното производство във Варна. Някои от най-четените всекидневници отразяват лошата новина със заглавия, като “Недалновидни политици загробиха българското автомобилостроене”, “Носител на наградата Произведено в България спира производството на коли у нас. Роувър си отива” и т.н. Случаят е коментиран пред българската преса по един лаконичен начин от генералния директор на Родакар Алън Пенгели: “Не съм дошъл в България, за да ръководя производство, което ще бъде на загуба. Ситуацията е такава, че е възможно през първата година наистина да нямаме печалба, но така стоят нещата с всеки нов бизнес навсякъде по света. А ние сме дошли тук с дългосрочни намерения...”
Един от основните проблеми е, че обещаните поръчки от страна българското правителство към Родакар не са направени (няколко месеца по-рано вицепремиера Гечев отговорно декларира, че “Maestro ще стане колата на българските държавници”). За сметка на това управляващите започват да налагат внесените от Великобритания двигатели с 10-процентов акциз. Нещо повече. Вместо поетите ангажименти към Родакар, управляващите обграждат с особено внимание чешката Skoda Felicia, чийто вносни мита са намалени наполовина и отделно от това взимат решение за закупуването на 500 “Лади” за нуждите на външното министерство... Друг е въпросът, че самия Maestro се отличава с откровено увяхнал дизайн и относително архаична концепция, което го прави неатрактивен дори за родния пазар, което също е една от сериозните предпоставки за хладния прием от страна на българската публика (истината е, че през последните повече от 40 години английски автомобилни компании успешно лансират отдавна излезли от употреба модели в страни като Индия, Иран, Турция и др., където те се произвеждат без промяна в продължение на десетилетия; въпреки че в средата на 90-те години в гамата на Rover има много по-атрактивни и модерни автомобили, като Rover 400, Rover 600 и най-вече Land Rover, никой дори не споменава за тяхното евентуално производство у нас, което навежда на мисълта, че в очите на британските автомобилни експерти България също спада към категорията на посочените държави...)
При посещението си във Великобритания през февруари 1996 г. Гечев е предупреден от англичаните, че ако не бъдат получени поне част от обещаните облекчения, производството на автомобили във Варна ще бъде обречено на провал.
Когато в началото на април 1996 г. в пресата се появяват първите съобщения за спиране на производството, във Варна вече са сглобени около 2200 автомобила. По това време от монтажната линия слизат по три автомобила на час, но в средата на април доставките от Великобритания са преустановени.
До 31 май същата година са сглобени още около 500 автомобила от намиращите се в наличност комплекти, след което десетте британски специалисти напускат България, а ангажираните в производството български работници са обезщетени от компанията с едногодишна заплата.
Източник: http://www.carhistorybg.com |
.
Понякога тунингът прави такива чудеса, че човек изцяло забравя за произхода на един автомобил – такъв е случаят и с доработено в Германия MG ZR, което напомня за отрекъл се от английския етикет и традиции благородник.
MG-то е взело малко от японския стил на тунинг, все пак преди няколко години Rover беше технологичен партньор с Honda – ето защо кристалните стопове, винилите и 17-цоловите ляти джанти DOTZ седят добре на машината.
Тя е задвижва от 1,4-литров двигател с мощност 105 к.с. За по-голямата сигурност в завоите се грижи ниско спортно окачване на K&W.
Седалките отпред са на Recaro, а отзад липсват, за да се даде място на стерео-уредбата. Отвън автомобилът се отличава и с нова предна броня, кристални стопове и неоново осветление (каквото има и вътре). Мултимедийната система разполага с 3 монитора и DVD Player.
Източник http://www.bg-tuning.net |
.
.
|
| На линия са 5 потребителя
|
|
Последно регистран: bekero
|
|
Имаме 5795 теми и 50276 мнения
|
|
Регистрирани: 7335 потребителя
|
|
